Таня Дянкова е едно от онези лица, които превръщат обикновените моменти в незабравими. Тя е артист в Професионалния Фолклорен Ансамбъл „Добруджа“, създател и ръководител на Фолклорен Танцов Клуб „Веселчани“, но най-вече – човек, чиято страст към българските народни танци е вдъхновяваща.

В интервю тя споделя как нейният път започва още в детството: „Аз много от малка мечтаех да бъда това, което съм сега. Никога не съм се колебала.“ Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с бакалавърска и две магистърски степени – хореография, режисура и арт мениджмънт.

Таня е лицето, което с питка и усмивка посреща държавни глави и министри в Добрич. „Вълнение винаги има, но вече сме свикнали“, признава тя. Разказва за забавни моменти, например когато министър-председателят не чупи питка, а само прерязва лента, оставяйки я с традиционния хляб в ръце.

Фолклорен Танцов Клуб „Веселчани“ е нейната „рожба“, както самата тя го нарича. Това е място, където хората от града се събират, за да танцуват, да се забавляват и да откриват приятели. „Това е семейство“, казва Таня. „Искам всеки да извлече емоциите си, да забрави за ежедневието и да се усмихне.“

„Българските народни танци не са мода – те са част от нас“, твърди Таня. Тя вярва, че важно е да се предават на по-младите, за да продължат да живеят. Участвала е в конкурси и фестивали в страната и чужбина, включително в Япония, където българският фолклор е изключително популярен.

„Японците са невероятно дисциплинирани и прецизни, но нямат нашата емоционалност“, споделя Таня. Те разучават всяка стъпка, но трудно изразяват чувствата, които балканските танци изискват. Въпреки това, японските почитатели на българския фолклор са верни и възхитени.

Дъщеря ѝ Сияна, само на 8 години, вече владее над 35 народни хора. „Тя танцува с толкова страст, че понякога затруднява дори възрастните“, гордо казва Таня.

„Бъдете по-добри, по-усмихнати! Усмивката предизвиква усмивка.“ С тези думи Таня Дянкова затваря разговора, оставяйки усещане за топлина и вяра в доброто.

Тя е пример за преданост към традициите и доказателство, че когато вършиш това, което обичаш, успехът идва естествено.